„Акт с арфа” - Валентин Старчев | галерия БЪЛГАРИ
737
post-template-default,single,single-post,postid-737,single-format-standard,qode-quick-links-1.0,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,qode_grid_1300,footer_responsive_adv,hide_top_bar_on_mobile_header,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-11.0,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-5.1.1,vc_responsive

„Акт с арфа” – Валентин Старчев

Един от най-добрите в България скулптори Валентин Старчев все повече през последните години се обръща към чистата рисунка и към изразните средства на най-интимната в изкуството тема – Актът. За едни тя е ретро, за други – вечна.

Има ли нещо различно в Акта на Валентин Старчев, в неговото интерпретиране на една от любимите теми в европейското изкуство. Тема, макар и разработвана от нашите художници едва през ХХ век, с добри традиции и големи имена.

Винаги съм считала, че зрялата възраст има своите преимущества при рисуването на Акта, нещо което може да се сравни с изпълнителите на джаза. С натрупването на годините творецът придобива по-голяма свобода при разработването й, а певецът – повече нюанси в интерпретацията. Това предполага, че ти си минал през живота, без да му позволиш да ти отнеме вдъхновението, да претъпи сетивата ти, да закърнее шанса ти за живот.

В Акта мъжът и жената са равностойни. Тогава той напомня екзалтиран танц, въплътил вътрешния порив на еротичния екстаз. Така Актът за Валентин Старчев е сравнен със свиренето на най-съвършения инструмент – Арфата. Този, чрез който Орфей постига върховния момент – едновременно сливане с божественото и със себе си. При Старчев достигането на този момент е интерпретирано дръзко, дори брутално в някои от рисунките. При него жената свири на Арфа. Тя дърпа струните на Арфата, за да потъне и да се разтвори в нейните звуци, защото свиренето не е нищо друго, освен висш екстаз, постигнат в Акта с мъжа. Чрез тази, бих я нарекла, нео-иконография на темата за Акта, Старчев ни връща и към изконната функция на изкуството – тази от която се изпитва удоволствие от човешкия живот – живот, разбиран в унисон и хармония с природата.

В своите Актове Валентин Старчев възпява освен любовната наслада, но и уталожването на нагона, на афродистичния инстинкт. Този, който произтича от свързването на сексуалния инстинкт с Афродита, като богиня и символ на любовта. В неговите рисунки, направени с изключителна лекота, се чувства умението на художника да предаде плътта и обема, присъщо в най-силна степен именно на този, който вае триизмерно фигурата. Затова линията е пестелива, но и точна, а детайлът извежда състоянието на блаженство и нега. Състояние по-скоро присъщо на времето на буржоазния либерализъм от края на XIX и началото на ХХ век и на чаровните творби на Густав Климт. Още нещо е характерно за Актовете на Валентин Старчев – усетът за близост и едновременно за отдалеченост от представените състояния. И това също е много точно усетено от скулптора, защото всеки акт е познат и непознат, поради това че е твърде конкретен, т.е. единствен.
Пестеливият рисунък и характерният контур на неговите женски тела – свирещи на арфа, оглеждащи се в огледалото, обзети от очакване и страст, напомнят най-доброто на тази тема, правено от Георги Попов – Джон и Дечко Узунов.

Най-чаровното в представените в Галерия “Българи” Актове на В. Старчев е, че те не само обогатяват представите ни за самия него, но че в тях няма усещане за ретроспекция. Актовете му не са продукт само на вълнуващ спомен от младостта, или на анахронизъм на възрастта. Тази камерна изложба е зов към преследващата ни опасност от закърняване на собствените ни сетива във време, в което все повече подменяме истинското с виртуалното. Зов, преди да е станало твърде късно, да докоснем с пръстите си, да потънем в аромата на плътта – нещо, което поколението на Валентин Старчев винаги е носило в себе си.

Проф. Аксиния Джурова

25.03.2007г